Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Васил Цонев
Заглавие: Утро в замъка „Сан Суси“
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1976
Тип: Разкази. Фейлетони. Приказки
Националност: българска
Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“, София
Излязла от печат: 15.VI.1976 г.
Редактор: Димитър Начев
Художествен редактор: Борис Китанов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Художник: Генчо Симеонов
Коректор: Лилия Вълчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4887
История
- — Добавяне
Всички знаете за този скандал.
Но аз искам да дам малко по-детайлно обяснение на факта, защото бях там като представител на редакцията и член на журито.
Когато и последният състезател се спусна, журито се събра на заседание.
— Всичко е ясно — каза председателят на журито. — Първи: Петър Попангелов, втори…
— Не, не ми е ясно — казах аз.
— Как не ви е ясно? — усмихна се неловко председателят. — Нали бяхте тук. Петър Попангелов пристигна ли първи?
— Пристигна.
— Е, тогава?
— Тогава нищо. Няма да дадем купата. Няма да дадем и втора награда. Ще обявим, че Петър Попангелов е пристигнал трети.
— А първи и втори?
— Няма. Ще започнем направо от трети.
Председателят на журито се спогледа с другите спортни деятели. Пошушнаха си нещо и се обърнаха с внимателен тон към мен:
— Вижте. Ние ви уважаваме. Вие пишете изящни фейлетони. Вашето име е известно дори и в такива градове като Пазарджик и Павликени. Но явно от спорт нищо не разбирате. Самият факт, че ни наричате жури, а не съдии на състезанието, показва…
— Тия на мен не минават — казах аз. — Я ми кажете вие следите ли съобщенията за литературните конкурси?
— Разбира се — кимнаха съдиите, — ето, всяка година се раздава Нобелова награда за литература, всяка година награда „Гонкур“, „Фемина“ и пр. Журито там не се интересува от нищо друго освен от това — който е най-добър тази година, той получава награда.
— Абе вие българи ли сте — ядосах се аз. — Какво ми тикате разни Нобелови награди, Гонкури и Фемини? Не виждате ли какво става с нашите литературни конкурси? Обявяват литературен конкурс. С първа награда — толкова и толкова хиляди лева или пътуване до чужбина, втора — толкова и толкова… Получават се четиристотин-петстотин материала, обсъждат ги и решават:
Първа награда — не се дава.
Втора награда — не се дава.
Една трета награда…
Три откупки…
Е, това са български традиции. Хем конкурс, хем — никакви награди. Затова предлагам: Носител на купата — няма. Втори пристигнал — няма. Трети — Петър Попангелов, който получава носна кърпичка.
На останалите състезатели — по едно байраче.
Ура!
И следват подписи на комисията.
По този начин хем редакцията ще си запази купата, хем…
Бележка на редакцията
Тук нашият фейлетонист не можа да продължи своето ценно и аргументирано изказване поради навлизане на самоковска публика в стаята на журито. След отнасяне на изказващия се в близкия медицински пункт за изследване от местния психиатър, в негово отсъствие съдийската колегия реши да даде купата на Петър Попангелов. Язък за хубавата купа. Можеше да си я запазим.