Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Утро в замъка „Сан Суси“

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1976

Тип: Разкази. Фейлетони. Приказки

Националност: българска

Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

Излязла от печат: 15.VI.1976 г.

Редактор: Димитър Начев

Художествен редактор: Борис Китанов

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Генчо Симеонов

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4887

История

  1. — Добавяне

Всички знаете за този скандал.

Но аз искам да дам малко по-детайлно обяснение на факта, защото бях там като представител на редакцията и член на журито.

Когато и последният състезател се спусна, журито се събра на заседание.

— Всичко е ясно — каза председателят на журито. — Първи: Петър Попангелов, втори…

— Не, не ми е ясно — казах аз.

— Как не ви е ясно? — усмихна се неловко председателят. — Нали бяхте тук. Петър Попангелов пристигна ли първи?

— Пристигна.

— Е, тогава?

— Тогава нищо. Няма да дадем купата. Няма да дадем и втора награда. Ще обявим, че Петър Попангелов е пристигнал трети.

— А първи и втори?

— Няма. Ще започнем направо от трети.

Председателят на журито се спогледа с другите спортни деятели. Пошушнаха си нещо и се обърнаха с внимателен тон към мен:

— Вижте. Ние ви уважаваме. Вие пишете изящни фейлетони. Вашето име е известно дори и в такива градове като Пазарджик и Павликени. Но явно от спорт нищо не разбирате. Самият факт, че ни наричате жури, а не съдии на състезанието, показва…

— Тия на мен не минават — казах аз. — Я ми кажете вие следите ли съобщенията за литературните конкурси?

— Разбира се — кимнаха съдиите, — ето, всяка година се раздава Нобелова награда за литература, всяка година награда „Гонкур“, „Фемина“ и пр. Журито там не се интересува от нищо друго освен от това — който е най-добър тази година, той получава награда.

— Абе вие българи ли сте — ядосах се аз. — Какво ми тикате разни Нобелови награди, Гонкури и Фемини? Не виждате ли какво става с нашите литературни конкурси? Обявяват литературен конкурс. С първа награда — толкова и толкова хиляди лева или пътуване до чужбина, втора — толкова и толкова… Получават се четиристотин-петстотин материала, обсъждат ги и решават:

Първа награда — не се дава.

Втора награда — не се дава.

Една трета награда…

Три откупки…

Е, това са български традиции. Хем конкурс, хем — никакви награди. Затова предлагам: Носител на купата — няма. Втори пристигнал — няма. Трети — Петър Попангелов, който получава носна кърпичка.

На останалите състезатели — по едно байраче.

Ура!

И следват подписи на комисията.

По този начин хем редакцията ще си запази купата, хем…

 

 

Бележка на редакцията

Тук нашият фейлетонист не можа да продължи своето ценно и аргументирано изказване поради навлизане на самоковска публика в стаята на журито. След отнасяне на изказващия се в близкия медицински пункт за изследване от местния психиатър, в негово отсъствие съдийската колегия реши да даде купата на Петър Попангелов. Язък за хубавата купа. Можеше да си я запазим.

Край