Васил Цонев
Свалете шапки

Свалете ги!

Пред вас стои гений.

Такива хора са гордост за всяка страна.

Умът ми сече така, както брадва цепи малеби.

— А как постигнахте тези изключителни финансови успехи? — попитах го аз.

— Много просто! — отвърна ми той.

И обясни своята система.

Хвърля на пазара продукт.

Бих казал, гениален продукт.

Хорицата занемяват и казват:

— Е, това е продукт!

И продуктът добива широка известност. И пред магазините израстват опашки. И започват да дрънчат телефоните:

— Брат, моля те, осигури от този продукт толкова и толкова — нали знаеш, опашки…

Страната гърми. Страната ликува. Най-сетне е добит продукт на световно равнище.

Но минават дни, минават седмици.

Гражданите продължават да се редят на опашки за продукти. Ама лека-полека започват да подсмъркват. Абе, това ли е този продукт, или не е? Нещо друг е вкусът, нещо друг му е видът, нещо има, ама какво.

Но по инерция продължават да купуват.

А продуктът, между нас казано, е влошил своето качество до неимоверност. Станал е не продукт, а боклук.

Рекламата обаче е реклама.

И въпреки пониженото качество, въпреки че продуктът струва само проценти от предишната си стойност, той се купува, купува, купува.

— Гениално, нали?

Аз стоях удивен. Аз стоях смутен пред този стопански мъж.

И едва сега разбрах защо, като се открие някакво заведение, готвачите готвят не ястия, а храна за богове и щом излезе хубаво име на заведението, храната заприличва на плява.

И едва сега разбрах…

— Почакайте — казах, — а ако се случи така, че гениалният продукт, колкото и да е гениален, все пак не може да бъде развален?

Стопанският мъж въздъхна:

— За съжаление имахме и такива случаи. Бяхме пуснали на пазара чудни леки обуща от мешин по седем лева чифта. Хората се изтрепаха да ги купуват, но когато се опитахме да влошим качеството им — ядец. По-евтин материал от мешина нямаше.

— И какво направихте тогава?

Мъжът поклати печално глава:

— Нямахме друг изход. Спряхме производството.