Васил Цонев
Изобретение

Тези дни при мен пристигна млад човек с налудничав блясък в очите, който мъкнеше със себе си тъпан. Съвсем обикновен тъпан, с тази разлика, че отгоре беше разграфен и имаше една стрелка.

— Това е — каза младият човек, като тропна тъпана на бюрото ми.

— Значи това е — попитах аз, като исках да спечеля време. — Това е, казваш, да?

И усмихвайки се, започнах да се оглеждам. Вратата — не може, застанал е пред нея. Да скоча през прозореца — високо е. Тогава?

— Тогава — сякаш прочете мислите ми младият човек — ще ви обясня принципа на моето изобретение.

— Навярно това е самоходен тъпан? — попитах любопитно аз.

— Не — усмихна се чаровно младежът, — машина е това. И може да съперничи с най-съвременните изчислителни машини, извършващи по девет милиарда операции в секунда.

— Удивително — усмихнах се аз, като в това време си мислех: „Няма как, ще трябва да се прежаля. Ще скоча през прозореца“.

— Не е нужно — прочете отново мислите ми младежът, — ако машината ми не ви харесва, хвърлете нея през прозореца.

Нямаше как, предадох се.

— И? — попитах аз.

— Действието на машината е следното. Вие искате да напишете фейлетон. Поръчан ви е. Но не знаете каква е днешната дозировка.

— Дозировка ли?

— Дозировка, дозировка — усмихна се изобретателят, — не се правете на ударен. Много добре знаете, че ако вчера се е искало, да речем, 213 пункта сатира и 456 пункта хумор, днес може търсенето на сатирата да е спаднало до 167 пункта, а хуморът да се е покачил на 568 пункта. Разбира се, имаше дни, когато съотношението между сатирата и хумора беше положително за сатирата — беше се стигнало до 876 пункта сатира и само 3 пункта хумор…

— И как действа машинката?

— Много просто. Ето. Отваряме прозореца и я изнасяме на свеж въздух. Виждате как скалата се измества — охо-о, видяхте ли, показва 200 пункта сатира и 489 пункта хумор.

Изобретателят свали тъпана от прозореца и въздъхна:

— Именно така ще трябва да дозирате днес вашия фейлетон — 200 пункта сатира и 489 пункта хумор.

Погледнах в моите лични изчисления, добити по време на снощното безсънно търсене на днешното съотношение между сатирата и хумора, и видях, че, да — удивително — машината абсолютно беше познала за един миг това, което аз добих с толкова изчисления.

— Странно — удивих се аз, — и как постигнахте всичко това?

— Много просто — усмихна се младежът, — това, което прилича на тъпан, всъщност е кожа на сатирик, писал двадесет и пет години фейлетони. Щом я покажа на вятъра, кожата веднага сама чувства какво трябва да е днешното съотношение между хумора и сатирата.

Благодарих на изобретателя и купих тъпана.

Държа го на разположение на всички млади колеги.