Васил Цонев
Отворено писмо

До писателите Марк Твен, Максим Горки и Ромен Ролан

Драги писатели,

Прелиствайки вашите събрани съчинения, с изумление установих факта, че наред с вашата литературна дейност вие непрекъснато сте сътрудничели на ежедневния печат.

Наистина, този факт ме смути.

Нима не знаете, че сътрудничеството на писател във вестник се счита за непълноценна работа, за „хаби време“, излага го в очите на сериозния читател и води до обидното прозвище „вестникар“?

Според утвърденото у нас мнение, писателят трябва да минава със затворени очи през това, което се нарича „ежедневие“. Яхнал своя Пегас, той трябва да лети във времето — да се рее из старите хилядолетия или да препуска в бъдното.

Нима не сте знаели, че всичко това води до делничност, до сивота, до подрязване на крилата на вашия Пегас. Вместо да се рее из облаците, карате го да ходи из улиците като останалите простосмъртни коне.

Но като се замислям малко повече, започвам да предугаждам подбудите ви.

А може би вие не сте подозирали, че сте велики? А може би вие сте си мислили, че даже като писатели вие сте си обикновени хорица, които са длъжни да помагат със съвети на своите съвременници, да им показват ежедневно кое е правилното, кое е доброто и кое нечестно и фалшиво? Защото ако писателят, ако начетеният човек не направи това, кой друг? Изчуквачите на леки коли ли, или естрадните певци?

Ето какво ме вълнува, като чета вашите събрани съчинения. И ако ви е невъзможно да ми отговорите, то помолете някои ваши съвременни събратя да обяснят случая. Може би пък вие да сте сбъркали?