Васил Цонев
Наблюдатели

Стадионът е пълен. Сто хиляди наблюдатели са заели места. Те дъвчат семки, зяпат и коментират.

Ето, състезателят на овчарски скок се засилва, засилва, всички зяпват и… той събаря летвата.

Бурен смях сред наблюдателите. Очевидци започват да обясняват, че още от дете познават този състезател. Те си знаели още тогава, че от него ще излезе само един непрокопсаник. И седнал да се състезава. Ха ма самонадеян тип такъв! Но нов състезател хуква с пръта в ръка. Наблюдателите млъкват.

Скок и… петте метра са минати!

Рев от възторг. Наблюдателите скачат и започват да се прегръщат. Ура и браво за победителя!

И се намират наблюдатели, които заявяват, че още като деца са знаели, че от победителя на високия скок ще излезе нещо. Та не помните ли, че още преди рекордния скок те казаха.

Как не помните?

Разбира се, че казаха. Хайде сега — защо да се караме. Казаха, казаха.

Та още преди скока те казаха, че именно този ще бъде победителят. Моля ви се.

И започва спор. И отделни групи наблюдатели започват да се бият по гърдите, че те именно първи са открили победителя, че те именно са най-горещите негови последователи още от времето, когато той е бил само начинаещ спортист…

И същите тия утре, на друго състезание, първи се отричат от същия този, на когото днес са викали „ура“ и „виват“, само ако той има неблагоразумието да не излезе пръв.

Стадионът е пълен с наблюдатели. Сто хиляди.

А състезателите са малко. Те търчат, скачат, падат или печелят златни медали. Но се състезават. Те знаят, че само един на десет ще бъде победителят. И въпреки това рискуват. Рискуват днес да бъдат носени на ръце, а утре оплюти. Защото кръвта им ври, защото те са състезатели, защото те са творци и ако не се състезават, ако не творят, защо са се родили?

А наблюдателите са си наблюдатели. Те не рискуват нищо. Зяпат и реват: „Браво!“, или: „Уууу!“. В зависимост от това дали си спечелил, или паднал.

Наблюдателите са много. Те мълчат, докато се води състезанието, те пазят силите си за оня миг, когато ясно се разбира кой е победителят и кой е падналият. За да викат „Ууу“ или „Ура“.

Вярно, с наблюдение медал не се взема. Но затова пък никога няма да изпаднат в положение да вървят с наведени глави из стадиона.

Колко е хубаво да си наблюдател!