Васил Цонев
Търси се Сервантес

Любов и шпаги!

Шум от кринолин, предсмъртни викове, гербове и корони, тропот на коне, впрегнати в каляски, канделабри и мрачни подземия!

Крал Артур и рицарите на кръглата маса пият кафе в „Бразилия“. Кралица Марго си прави прическата на „Граф Игнатиев“. Убитите от Агата Кристи се въргалят из столичните булеварди. На Перловската река акостират пиратски кораби, магьосници превръщат зайци в шлифери и маслини в динозаври, Марс напада Овча купел!

Хората вървят като насън. Щом свършат законните осем часа, препускат към домовете си и се обвиват с плащовете на принцовете и князете.

Сякаш сме се върнали в дните преди Сервантес. Какъв ренесанс на средновековната литература. Какъв пир за жадните човешки души!

Нещастен Сервантес.

Той мислеше, че със своя „Дон Кихот“ ще нанесе смъртна рана на пищната човешка фантазия, на жаждата за красота и бягството от сивото ежедневие.

Наистина, за известно време той успя. Направи за смях приказните рицарски романи, съдра плащовете на великия Мерлен и накара хората да се срамуват от глупостта си. Опита се да изкара че не принцовете, не князете, не феите и магьосниците, а простият Санчо Панса е достоен за възпяване. Унищожи парфюмите на Дулцинея Тобозка и вкара мириса на тор в ноздрите на Дон Кихот.

Каква проза, какво падение на човешките чувства!

Навели носове, хорицата търпяха. Изтърпяха просяка Хък Фин, изтърпяха Кола Броньон, Швейк, босяците на Горки, казаците на Шолохов, партизаните на Фадеев.

Но край. Стига!

Подпомогнати от нашите издателства, възвишените човешки чувства надделяха над смеха на Сервантес, Марк Твен, Ромен Ролан и Хашек.

„Кралица Марго“, „Десетте малки негърчета“, „Капитан Блъд“ заляха и удавиха и Дон Кихот, и Швейк, и Хък Фин.

Издателите се кикотят над бедния Марк Твен, който навремето бе казал, че рицарските замъци, срутени до основи от Сервантес, се издигнаха камък по камък от Валтер Скот и запълниха жадната за глупости човешка душа.

Четиридесет хиляди тираж, петдесет хиляди тираж!

С треперещи ръце хорицата вземат подадените им изпод полицата книги и препускат към домовете си, за да се хвърлят в обятията на магьосници и феи, на убийци и вампири.

А в това време книгите на нашите най-големи поети, поети, с които бихме могли да се гордеем пред цял свят, се издават в хиляда, и две хиляди тираж.

Няма хартия, другари!

Писателят, събирал десет години разказче по разказче на съвременна тема, със съвременни герои, стои с наведена глава пред директора на издателството, който го хока:

— Имайте малко съзнание! Ако издадем книгата ви в повече от четири хиляди тираж, нали други автори ще останат без хартия? Срамота!

И докато говори тези красиви слова, с две ръце подписва. Петдесет хиляди тираж, сто хиляди тираж! За магьосници, за рицари, за царе и князе! За Агата Кристи и Дюма!

Аферим!