Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Утро в замъка „Сан Суси“

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1976

Тип: Разкази. Фейлетони. Приказки

Националност: българска

Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

Излязла от печат: 15.VI.1976 г.

Редактор: Димитър Начев

Художествен редактор: Борис Китанов

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Генчо Симеонов

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4887

История

  1. — Добавяне

Съжалявам, че се нагърбвам с тази неприятна задача, но мисля, че работата на фейлетонистите е да слагат пръст в раните и да са в услуга на обществото.

Става въпрос за неоснователното изтъкване, толериране, славословене (и пр.) на интелектуалците у нас. От ден на ден възторгът на публиката към тях става все по-голям и по-голям и достига уродливи размери.

Влезте в коя и да е бръснарница, в коя и да е обущарница или мекичарница. Какво се набива веднага в очи? Огромни портрети на наши учени, изрязани от вестници, списания и научни бюлетини.

Тръгваш по пазара. И какво виждаш?

Огледалца и на гърба им — пак наши известни учени, прославили родината. И значки с техния лик.

В книжарниците ученичките се изпребиват да купуват пак техните ликове, изложени на витрините.

И всичко това се дължи на нашата преса, която на първите си страници всеки ден изнася съобщения за успехите на наши учени и писатели. Седмици наред преди някакъв научен конгрес или международен литературен конкурс с учени и писатели започват интервюта, дават се техни биографии, а освен това и биографиите на треньорите и масажистите им. Сетне — цяла седмица резултатите от тези симпозиуми и конкурси, и накрая — апел към гражданството да посети масово гарата, за да посрещне първенците на нашата научна литературна мисъл.

И естествено, след тази реклама на гарата се стичат стотици хиляди възторжени граждани, които реват „ура“ и носят интелектуалците на раменете си.

Но само това да е. Ако се втренчим в счетоводните книги, ще видим, че за всеки участник в научен симпозиум или международен литературен конкурс се шият подходящи дрехи (уж, че в поканите било писано такова и такова облекло), дават им се пълни командировки, а на всичко това отгоре им се отпускат и треньори, и масажисти, и журналисти, които да опишат успехите им.

И се стига до срамни сцени.

Върви някакъв учен или писател по улицата, а след него на тълпи се влачат ученички, които скандират името му и тикат портретчета за автограф.

Не могат кисело мляко да си купят, без да им се устройват овации и дандании.

Ами какво да кажем за локалния патриотизъм?

За това, че всички наши градове и села си имат любим учен, което доведе до масовите побоища между отделни населени пунктове, защитаващи честта на своя учен срещу попълзновенията на останалите.

И след всичко това се чудим, че интелектуалците се главозамайват и загубват чувство за реалност. Става въпрос за фрапантния случай, който и досега се коментира като супернахалство и най-висша грандомания.

Инцидентът, за който всички сме чували, се получи с известния наш професор и академик Н. С цялата си наглост той се опитал да наеме стая в курортния комплекс „Пампорово“, и то в същото време, когато там са били на почивка дублиращите отбори на клуб „Вихър“, заел почетното трето място в местната зонова футболна група. Естествено, нахалникът, който се опитал да мине за играч на пинг-понг, е бил разобличен и изхвърлен, но питам аз — не е ли това най-ярък пример за ония пагубни последици, които доведе главозамайването на интелектуалците у нас?

Край