Патроклос Ставру
Предговор

„Рапорт пред Ел Греко“ е фикционалната автобиография на Никос Казандзакис. Тя разказва за събития, личности и места, които са оказали значимо влияние върху цялостното творчество и житейски път на автора. Животът на Никос Казандзакис е възходяща спирала, а неговите възгледи и персонажи са изключително динамични и трансцендентални. Отделните части на книгата очертават различни периоди от земния път на Никос Казандзакис. Чрез описанието, авторът разкрива еволюцията на своите идеи и идеали, илюстрира цялостната многопластовост и проникновеност на своя пленителен вътрешен мироглед. Това произведение изгражда дълбок, цялостен и комплициран портрет на МЪЖ, който самият Ел Греко би могъл да увековечи чрез картините си. Образ, толкова плътен и истински, в който всеки читател успява да открие нещо от себе си. Това е вселенският заряд и въздействие на изящния литературен талант на Никос Казандзакис.

Творчеството на Казандзакис преминава през ограниченията и ги разрушава. Проблематиката на неговите произведения, тяхната проникновеност, задълбоченост и въздействие прескачат политически граници, раси, религии, националности, политически вярвания и възраст, а доказателство за величието, популярността и трансценденталността на неговото творчество е и фактът, че по време на Студената война неговите книги се четат трескаво в „лагерите“ и на двете враждуващи страни. Посредством изказа си и съчетанието на думи, изпълнени едновременно със състрадание и смелост, той ни учи да ходим по ръба на бездната, да гледаме дръзко в очите и да не изпитваме страх. Метафизическата агония е неговият постоянен спътник приятел, неговият „Тигър“, както Никос Казандзакис сам я определя в своето писмо от 1956 г. до П. Превелакис: „Завършвам Втората част на «Рапорт пред Ел Греко» и ще има и Трета. Работя усилено, интензивно, напрегнато и неуморно. Знаеш, какво казват индийците: който язди тигър, не може да слезе. Ние яздим тигър.“

Отношенията на Никос Казандзакис с Ел Греко (Доменикос Теотокопулос) са като между войник и неговия генерал. Ел Греко е командващият Генерал и Лидер на неговата Националност и Етнос, истински син на Крит, а Казандзакис, творец на духа, самобитен покорител на Планини. Греко е кръстникът, а Казандзакис — кръщелникът.

Тази душевна близост и обвързаност между тях се вижда и в друго писмо, написано до Янис Каркидис, на 4 април 1956 г.: „… колкото повече остарявам, толкова по-ожесточен ставам, точно както се е случило и с нашия сънародник Ел Греко, чиито последни произведения са изпълнени със свирепост, екзалтация и вътрешен огън. Сега, пишейки «Рапорт пред Ел Греко», аз се чувствам едно с Великия Критянин и се обръщам към него с «Кръстник».“

В друго свое писмо до П. Превелакис, от 22 март 1956 г., изпратено от Антиб, Никос Казандзакис пише: „… работя много, след няколко дни ще завърша «Рапорт пред Ел Греко». Елени плаче, когато се налага да копира моя предговор, когато заговоря за моята смърт. Но тя трябва да свикне с това, аз също трябва да свикна с тази мисъл.“

Слънцето залезе, потъмняха планините, по билата на мозъка ми се е задържала още малко светлина, но святата нощ настъпва, издига се от земята, спуска се от небето, а светлината се е заклела да не се предаде; но знае, че спасение няма; няма да се предаде, но ще угасне.

Идеята за написването на тази автобиографична изповед и личната потребност на Никос Казандзакис за създаването на „Рапорт пред Ел Греко“ ясно личи от писмото му до неговия шведски приятел и преводач Борхе Кнос: „Най-скъп мой приятелю, най-накрая Елени и аз сме спокойни. Смятам да започна да пиша новото си произведение тук — Писма до Греко, своеобразна автобиография и изповед пред моя «кръстник» — Греко. Вчера един мъдър приятел, Вондеспанен, ми каза, че Петрарка е написал «Писма до Цицерон», когото е обичал толкова много. Аз се преизпълних с възторг. Моето намерение е да създам подобна книга не толкова заради личната, колкото заради вечната нужда на всеки творец да разговаря със свой любим покойник, на когото вярва и пред когото да изповяда болката си.“

Творчеството на Никос Казандзакис е майсторско, интригуващо, зряло, силно и властно, то е лирично, епическо и дорийско — напоено с душевност и събуждащо всички сетива. „Рапорт пред Ел Греко“ е апогей на душата и сърцето. Самият Казандзакис в „The encyclopedic dictionary Eleftheroudakis“ (Vol. 4, Атина, с. 143–144) пише: „Никой не е формулирал така, както Г. [Ел Греко], с толкова сила и простота, агонизиращата екзалтация на човек.“ След прочита на „Рапорт пред Ел Греко“ всеки би могъл да достигне до същото заключение за творчеството на Никос Казандзакис: никой не е формулирал така, както Никос Казандзакис, с толкова сила и толкова простота, агонизиращата екзалтация на човек.