Джаксън Пиърс
Червените шапчици (1)

Благодарности

Ако писането на първата ми книга (As You Wish, 2009) беше трудно, то писането на втората — „Червените шапчици“ — се очертаваше като почти неосъществимо. При това темпо писането на третата направо ме ужасява, но за щастие знам, че мога да разчитам на помощта на определени хора — хората, които ми помогнаха да дам на Скарлет и Роузи гласове, истории и сърце. Тези, на които съм вечно благодарна.

Естествено, на сестра ми Кати Пиърс: не само защото беше неизчерпаем източник на вдъхновение, но и защото ми казваше колко точно бой могат да понесат Скарлет, Роузи и Сайлъс, без да нарушат медицинската правдоподобност.

Дядо Пиърс, който ми помогна да изведа Роузи от тунела на метрото.

Сондра Мичъл, която прегледа черновата на книгата за рекордно време, разнищи я и ми я върна много по-бляскава.

Роуз Грийн, задето превеждаше от английски на немски за мен и Ома Марч.

Син Бейлог, Р. Дж. Андерсън и Джейсън Малори за това, че прочетоха книгата, когато беше „завършена“ едва от пет минути.

Моята редакторка, Джил Дембовски, защото повярва в сестрите Марч и защото не са много редакторите, които ще се издокарат в червена наметка и ще ви изпратят снимка след това.

Моите родители: за непрестанната подкрепа и задето като малка ме водиха на Ябълковия фестивал — с хартиени ябълки, закачени по дрехите ми.

И отделно на татко, защото той със сигурност имаше пръст в цялата работа.