Пьотр Якубович
Сократ

Сократ бе в своя кръг, готов

подир присъдата сурова

спокойно чашата с отрова

в ръце да вземе. А с любов

и с отчаяние в душата

бе коленичил Критиас.

Прегърнал го през колената,

говореше: „Живей за нас!

Конете чакат, късно става.

Подкупих стражата. Тръгни!“

Великият мъдрец тогава

отвърна с упрек: „Престани!

Нима не съм бил воин, смело

воювал с меч и победил?

Виж бръчките по мойто чело,

снега, косата ми покрил.

На твоите молби послушен,

ако отстъпя в този бой,

помислил би и враг, и свой,

че съм измамник малодушен:

«Как го обграждахте с любов,

ума му хвален как ценяхте!

Смъртта да срещне бил готов

с презрение — това твърдяхте!»

Ако остана твърд докрай,

учението ми правдиво

с пламенността си честна, знай,

през вековете ще е живо.

Това духа ми твърд крепи.

Какво са два-три сетни мига?…“

 

Взе чашата с отрова. „Стига!“

И без да трепне, я изпи.