Семьон Надсон
Reverie (Посвещава се на артистката г-жа Зайпт)

Салонът стихна в миг и онемял, зачака…

Разнесе се акорд под опитна ръка

и мигом след това, трептейки плах, изплака

неясен струнен звук, но млъкна под лъка.

Той бе тъй скъп за мен: душата ми, смутена,

позна във него ек от свойте струни — в миг

изчезна като сън и бляскавата сцена,

и нямата тълпа с безкрайно пъстър лик.

Обятия разкрил — сияйни и просторни,

пред мене се разкри по-друг, вълшебен свят,

и виждам само лък по струните покорни,

и бледа като вар жена с изящен цвят.

На чародей могъщ от древността приличен,

божествения лък разбуждаше в гръдта

ми с всеки трепнал звук, звънлив и мелодичен,

копнеж подир копнеж, мечта подир мечта.

И минаха пред мен в поток възпоминания

при тая REVERIE, подобно на вълни,

и светлата любов, и ярките мечтания,

и тихата печал на мойте младини.