Спиридон Дрожин
Първата бразда

Внукът дядо си заварва

        на браздата изморен,

весело го поздравява:

        — Бог помози! Добър ден!

 

Научи ме вместо тебе

        ралото да стисна аз,

както някога ме учи

        да чета буквар на глас.

 

— Ето ралото, щом искаш,

        млада сила в теб пращи!

Научи се, да ми бъдеш

        в старостта отмяна ти! —

 

И предава той на внука

        ралото и оранта;

подир кончето подкарва

        внукът първата бразда.

 

Кончето пристъпва бодро,

        весело по своя път,

а сърцето на орача

        скача в младата му гръд.

 

„Ето — мисли си орачът —

        нивата ще изора

и ще хвърли златно семе

        дядо в нейните недра.

 

Ще се вдигне ръж висока

        и през пролетните дни

тежко зърно ще налива,

        с тежък клас ще зазвъни;

 

златни гриви ще залюшка,

        в нея мак ще разцъфти

и в ръцете на жетварка

        после сърп ще заблести.

 

Снопи с дядо ми ще возим

        със талигата цял ден

и на гумното ще дигнем

        златен и висок купен!“

 

Гледа дядото след внука

        и поглаждайки брада,

с поглед овлажнял измерва

        изораната бразда.