Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ты не гонись за рифмой своенравной…, –1902 (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Не тичай ти след тази своенравна

поезия — безсмислица и мит:

ще я сравня с княгиня Ярославна,

разплакана на каменния зид.

 

Умира княза и не съществува

и от стената, и от нея знак,

но, бедната, като преди тъгува,

от нея има нещо тук все пак.

 

Каква лъжа! От римите не стават

одежди! И словата нямат плът!

Словата са безсилни да създават,

тъй както са безсилни да рушат!…

 

Не трябва… Ала както бе отдавна,

във сутрешния сумрак виждам аз:

върху стената плаче Ярославна,

останала без сили и без глас.

 

Да спре да пророкува! Прогони я!

Над песните забрава да расте!

Кому са нужни? Внасят бъркотия,

тревожат ни и ни смущават те!

 

Не трябва песента да съществува!…

Поезията е нелепост, мит!…

А Ярославна все така тъгува

в уречения час на оня зид…

Край