Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Опять пишу тебе, но этих горьких строк…, 1892 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Мицков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
На теб ти пиша пак, но тоя тъжен стих
не ще го прочетеш. Животът зъл и лих
ни раздели без жал, без никаква причина
и моят тъжен глас се губи във пустиня.
Но пак по навик стар ти пиша в тоя миг,
отдавам ти се цял с най-нежния език,
припомням си без цел пак твойта реч гореща,
задружният живот от първата ни среща
и образа ти скъп ми става все по-мил,
и всеки ден за мен е бурен и унил,
и ревност ме гнети в безумната ми мъка,
и сякаш съм щастлив от страшната разлъка.