Читателски коментари (за „Да дочакаш дъжда “ от Ивайло Шонов)

Здравей.

Отдавна не бях се изненадвал от нещо ново в българската литература. Някога, ако ми прочетеш мемоарните книги ще разбереш и защо. Честно казано — зарадвах се. Има някои неща, които би могъл да махнеш. ВРЕМЕТО и текстовете с главни букви. Не носят нищо ново. Под време разбирам осем часът, девет часът… Мисля, че подобно нещо не допринася за цялостното внушение на разказа. Ако го оставиш в безвремието, което е разделено на две от едни четиристотин години… Наистина става нещо добро… Конкретиката в такъв тип разказ само разколебава читателя…

Но като цяло съм много, много приятно изненадан. Можеш да ми се обадиш винаги, когато пожелаеш. Ще ми бъде интересно да видя още твои неща. Не е задължително да ми е приятно да общувам с теб. Интересно пишеш и това ми стига.

ТЕЛ: 0898 536 436;

е-mail: [email protected];

СКАЙП: hri100ianov1

Желая ти успешна и ползотворна вечер…

Приятелски: Христо СТОЯНОВ

Този разказ съм го писал през 1998 г., а е замислен още през далечната 1988-а. Сега, може би, бих го написал по друг начин!