Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Сухие, редкие, нечаянные встречи…, 1869 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Мицков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Студени, редки са печалните ни срещи,
и пуст, безсмислен спор,
и твоите слова, уклончиви и вещи,
и твоят вид студен и строгия ти взор —
и всичко ни подсказва вече края,
че щастието свърши между нас.
Но мъчно е това да го призная
и как с живота си да свърша аз?
Припомням си като дете, когато рано
ме будеха от сън в студен и зимен ден,
устата молеха по-дълго да остана
в уюта на леглото си спасен.
Закрил лицето си, аз плачех разярено,
обзет от дневните тревоги вън.
И пак щастлив заспивах мигновено
да хвана моя мил и отминаващ сън,
да не изчезне той подобно блян безследен.
Пак този детски страх изпитвам в тоя миг.
Прости ми този сън последен
е отхождащия ден под мътния светлик!