Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Средь шумного бала, случайно…, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Рада Александрова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Сред шумния бал, теб, незнайна,
сред свят, потопен в суети,
случайно те срещнах, но тайна
покрила бе твойте черти.
Очите — печални, несмели,
в гласа — не звучеше печал.
И чух сякаш глъхнещи трели
и звуци от морския вал.
Запомних и станът ти тънък,
видът ти всецяло вглъбен.
Смехът ти — и тъжен, и звънък,
звучи и до днеска у мен.
Когато в самотните нощи
те виждам през сън, отдалеч
очите — печални са още,
а весела — твоята реч.
И тъжно заспивам в омая,
и блянът неведом зова…
Дали те обичам — не зная,
но искам да вярвам в това!