Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Слеза дрожит в твоем ревнивом взоре, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

В очите ти трепти сълза ревнива,

о, не тъгувай, скъпа си ми пак.

Аз любя само с обич волна, жива,

в мен любовта като море прелива,

за нея няма граници, ни бряг.

 

Когато силата на Словото прекрасно

роди от мрака нови светове,

в тях любовта е като слънце ясно,

ала до нас лъчите безучастно

достигат в много редки часове.

 

Отблясъците им как търсим жадни,

отблясъци от вечна красота,

за нея вести носят ни отрадни

гората, ручеят със струи хладни,

и шепнат люшналите се цветя.

 

И ние любим с обич раздвоена

върбата и гласа й тих по мрак,

и взора на девойката пленена,

и любовта на цялата вселена,

ала не можем да ги слеем пак.

 

Но не тъгувай, земната умора

и мъка ще преминат като знак —

в една любов — земя, небе и хора —

ще се прелеем нейде сред простора,

любов, която не познава бряг.

Край