Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Пришли и стали тени ночи…, 1842 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ана Александрова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Дойдоха сенките-пазачи
с нощта да бранят моя праг.
Откриват тежките клепачи
очите — извори на мрак.
И шепот от гласа й нежен,
и дъх по моето лице…
Косите й със жест небрежен
се сипят в моите ръце…
Почакай, нощ! Закриляй с мрака
света, магьосан от любов.
Ти, време немощно, почакай!
Спри часовете с благослов.
Но ето, сенките-пазачи
напускат с трепет моя праг!
Под спуснатите в жар клепачи
отново пак извира мрак.
Ръката й съвсем застива,
лицето — в огнен свян гори
и срамежливо в мен се скрива…
Почакай, слънце! Време, спри!