Василий И. Богданов
Съдът на моралистите

Той бе студент, а тя — модистка:

учител частен той, а тя

бе търсена специалистка

на стари шапки и цветя.

Тя пеньоара, той мундира

бе нужно с нов да замени,

но в скромничката си квартира

живееха безгрижни дни.

А моралистите в квартала

надаваха задружно вой,

че тя безнравствено живяла,

че бил нехранимайко той.

 

Чиновник стана, след което

се свърза момъкът напет

с вдовица стара, на лицето

с грим, здраво стегната в корсет.

От род богат и знатен беше —

така ума му завъртя.

Макар че явно се рушеше,

бе влюбена безумно тя.

Съдът обществен не забрави

да не е много строг към тях:

„Какво пък? Кариера прави,

простим е неговият грях…“

 

Особа важна стана. Взе си

държанка балерина, че

особите са с интереси —

балетът страшно ги влече.

Тя в любовта бе обиграна,

той — старец изкуфял пред гроб.

Актрисата особа стана,

особата й стана роб.

И всеки ще й се подмаже:

познат е нейният адрес.

Протекция й искат даже

самите моралисти днес.