Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Секстина, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Все тъй, все тъй звучи в душата ми унила

познат отдавна глас и призрак скъп за мен

въстава в тоя миг с неудържима сила

из миналите дни като прекрасен ден;

напразно в спомена възкръсваш, сянко мила —

от страст и от живот съм стар и уморен!

 

Сроди се с леността духът ми уморен,

тъй както вятърът и есента унила,

като усмивката с една усмивка мила

и като сянката с вековен лес пред мен;

премного ме гнети и всеки божи ден

ме овладява тя със все по-нова сила.

 

Нерядко трепва в мен предишната ми сила,

като в гробовен сън не тъна уморен,

през вечната ми нощ поглежда светъл ден;

аз оживявам в миг и с песничка унила

прогонвам сянката, скучаеща пред мен,

но с тази преходност минутата е мила…

 

Къде се скрихте, дни на тази младост мила

и на живот, кипящ с неудържима сила,

когато мъката в ония дни за мен

бе още призрачна, когато уморен

не чувствах леността в душата си унила

и чаках хубав ден след хубавия ден?

 

Уви! Дойде и той — един фатален ден,

ден на сбогуване с любов и младост мила…

През бурния живот се нося аз с унила

душа… Една вълна ме тласка с чудна сила

бог знае накъде, но тъй съм уморен

и сенки, и мъгла съзирам покрай мен.

 

Защо, прогонвайки мъглата покрай мен,

през вечната ми нощ поглежда светъл ден?

Защо, щом от живот и страст съм уморен,

пред мен застава пак онази сянка мила

и нежният й глас с неотразима сила

все тъй, все тъй звучи в душата ми унила?

Край