Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Секстина, 1851 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Стоян Бакърджиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Все тъй, все тъй звучи в душата ми унила
познат отдавна глас и призрак скъп за мен
въстава в тоя миг с неудържима сила
из миналите дни като прекрасен ден;
напразно в спомена възкръсваш, сянко мила —
от страст и от живот съм стар и уморен!
Сроди се с леността духът ми уморен,
тъй както вятърът и есента унила,
като усмивката с една усмивка мила
и като сянката с вековен лес пред мен;
премного ме гнети и всеки божи ден
ме овладява тя със все по-нова сила.
Нерядко трепва в мен предишната ми сила,
като в гробовен сън не тъна уморен,
през вечната ми нощ поглежда светъл ден;
аз оживявам в миг и с песничка унила
прогонвам сянката, скучаеща пред мен,
но с тази преходност минутата е мила…
Къде се скрихте, дни на тази младост мила
и на живот, кипящ с неудържима сила,
когато мъката в ония дни за мен
бе още призрачна, когато уморен
не чувствах леността в душата си унила
и чаках хубав ден след хубавия ден?
Уви! Дойде и той — един фатален ден,
ден на сбогуване с любов и младост мила…
През бурния живот се нося аз с унила
душа… Една вълна ме тласка с чудна сила
бог знае накъде, но тъй съм уморен
и сенки, и мъгла съзирам покрай мен.
Защо, прогонвайки мъглата покрай мен,
през вечната ми нощ поглежда светъл ден?
Защо, щом от живот и страст съм уморен,
пред мен застава пак онази сянка мила
и нежният й глас с неотразима сила
все тъй, все тъй звучи в душата ми унила?