Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тишь и мрак… закрыты ставни…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Тишина и мрак… Угасна

лампата. Лежа

сам и взирайки се в мрака,

в блянове кръжа.

 

Роят от мечти вълшебни

сладостно расте:

ту в душата ми долитат,

ту отлитат те.

 

Къщичка красива виждам,

цяла в светлина.

Нейната градина тъмна

дреме в тишина.

 

Въздухът благоухае,

смях звъни в дома.

Чакам в двора под върбата

в нощната тъма.

 

А тупти сърцето младо.

С пламнала уста

я очаквам: приближава

тя като мечта.

 

Страст и огън озаряват

милите очи.

Нежна славеева песен

надалеч ечи.

 

За прегръдка я привличам

с трепетни ръце.

Галят нейните къдрици

моето лице.

 

Тя признания свенливи

с шепот тих реди.

Чувствам щастие безмерно

в своите гърди.

 

За целувка ми поднася

устни като зной.

И долитат смях и песни

в нощния покой…

 

Ах, нима така отдавна

бяха тези дни?

Моето сърце изстина

и се вкамени.

Край