Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Призраки, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Мелодии отколешни, далечни

понякога изпълват вечерта.

В тях, оцелели, призивите вечни

трептят на неподкупната черта.

 

И се възправят призраци познати,

мълвят безжизнените им уста

с насмешка: „Бяхме силни и богати,

но легнахме отдавна ний в пръстта,

 

разбрали, че е тленна всяка слава,

че е безплодна земната борба;

че винаги злодеят побеждава,

а честните погубва зла съдба.

 

Спокойно днес в гробовете си гнием,

не може суета да ни смути.

За теб, човеко жив, от болка вием —

че още страдаш и се луташ ти!

 

В живота взираш се с надежда тайна…

Мечтите млади в теб кипят безкрай

и вярваш: работата всеотдайна

е сигурен залог за бъдещ земен рай.

 

Ела, последвай ни в небитието

без прангите на дълг или вина;

спасявай сънищата си, додето

не е попарила душата ти слана!

 

Каква по-хубава съдба от тази —

да слезеш в гроба необезверен…

Съмнението рано ни прегази,

умряхме — преди сетния си ден!“

 

Махнете се, видения проклети!

Не ме влече печалният ви зов —

аз чашата на скърби и несрети

до дъно да изпия съм готов!

 

И вярвам: идеалът не умира,

ще озари света ни с правда той!

Какво, че съм прашинка във всемира? —

Следа оставя всеки честен бой.

 

Махнете се!… А вие, звуци, в здрача

вдъхнете нови сили в мойта гръд!

Дори през кръстни мъки — пак ще крача

със благослов по земния си път!

Край