Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Быстро тают снега, побежали ручьи…, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Надя Попова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Пак снегът се топи, светли вади текат,
небесата по-топло синеят…
Още малко — и славеи ще долетят,
трели влюбени те ще запеят.
Всички чакат с копнеж тебе, пролет! И аз
днес очаквам с тъга притаена
да повее ветрец и в предутринен час
да осъмне гората — зелена.
Запленил моя дух, този шум и преди
примирение ми е навявал;
и е стихвала злобата в мойте гърди,
и съм вярвал, обичал, прощавал.
И дочувал съм глас да шепти: „Притвори
уморени клепачи навеки —
не е страшна смъртта в тези ясни зори,
в тези нощи, уханни и меки.“
И макар че боли да напуснеш света
в миг, когато цъфти и прелива,
е блаженство все пак, превъзмогнал скръбта,
да угаснеш без жалба горчива.