Алексей Плешчеев
Природо-майчице!…

Природо-майчице! В деня

на скръб, душата завладяла,

глава от горест натежала

на лоното ти ще склоня.

 

На лесовете ти шумът,

прозвънналата птича песен,

лазурът земен и небесен

тъгата ми ще изцелят.

 

Да казват, че извръщаш взор

ти от човешките неволи

и че напразно ти се моли

духът от мрачния затвор.

 

Аз няма да повярвам! С нас

един живот живееш, близка.

Защо морето в мрака плиска

и листите скърбят на глас?

 

Защо небесните звезди

тъй нежно пращат на земята

лъчите си, защо тревата

и върху пресен гроб цъфти?

 

Знам, отговори ще дадеш

на всекиго, с любов безмерна

излял пред теб скръбта си черна

и радостния си копнеж.

 

Природо-майчице, недей

отхвърля онзи, който страда,

и с благодат, като награда,

за миг душата му съгрей!

 

Ти помогни му от лъжи

и леност тежките окови

да скъса… И със сили нови

по пътя си да продължи…

 

Ти на духа ми дай крила —

могъща вяра ми е нужна,

на истината за да служа

докрая с мисли и дела!