Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Завидно мне смотреть на мудрецов…, 1861 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Надя Попова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Със завист мъдреците гледам: те
са чели много, всичко им е ясно,
не можеш да ги уловиш натясно,
умът им — виж! — от книгите расте.
Това, което другите тревожи,
презрение в тях буди или смях;
съмнение да ги смути не може —
непоклатим е този свят за тях!
Но мисля си: животът ако смъкне
(дали от дързост или от злина)
като перука от плешивина
всезнайството им — хорът в миг ще млъкне!
И осъзнал трънливия си дял,
отхвърлил своите заблуди тежки,
ако се вдигне в миг родът човешки,
теориите хилави презрял?
Но впрочем, че грешат — и този път
те няма да признаят… И отново,
изпълнени с презрение сурово,
родът човешки луд ще назоват!