Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Художнику, 1853 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иванка Павлова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Аз знам, душата ти от мъка стене,
когато сам, в съмнение твориш,
Ръце отпускаш с длани на колене
и ням пред мъртвото платно седиш.
Захвърляш четка и бои сърдито,
оброняш на гърдите си глава
и твоето изкуство упорито,
и своя труд проклинаш след това.
Но после, щом гнева си уталожиш,
от творческата сила озарен,
върху статива пак платно ще сложиш
и ще работиш с обич нощ и ден.
И ето, вече всичко е готово:
прииждат хора и расте глъчта
и чуваш не едно похвално слово —
смутена млъква всяка клевета.
А ти стоиш с душа обезверена
пред своето платно отново сам.
Ни красота, ни мисъл въплътена
намираш в него и те мъчи срам.