Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
К толпе, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Клейми, тълпа, клейми сред суети всечасни

от низка завист моя гръмогласен стих:

не можеш! Аз съм питомец на музите прекрасни,

на златния триножник сам се посветих!…

Ти злобствуваш?! Но виж какво презрение

и гордост пламват в моя огнен взор,

как смело черпя сред море от вдъхновение

        оловен стих и те клеймя с позор!

 

Да, да! Отричай ме!… В словесната престрелка

отвръщай се от мен, възторга си пази!

Но аз не ще се осрамя с позорна сделка,

глава не ще склоня пред сонма от врази,

а пеейки с наслада свойта песен жива,

ще пия вечно от чаровния нектар.

Назад, назад, тълпа!… И стига се надсмива!

        Прутков не преотстъпва своя дар!

 

Но стой!… Кажи защо се смееш толкоз, сякаш

по-друго нещо си очаквала от мен?

Похвални думи ли?! Не ще да ги дочакаш!

Аз служа на дълга до сетния си ден.

Язвителна змия в гърдите ми се крие,

на устните ми — истина, в душата — гняв,

и аз със моя огнен стих ще те отбия

        от пътя крив — във пътя прав!

Край