Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Мой сон, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Николов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Заря се запали; и слънце се скри.
И виж, че небесния покрив гори
елмазно.
Бих искал да гледам през цялата нощ
високия, чудния звезден разкош
напразно!
Очи съм притворил, но още търпя.
Боя се, о музи, че в миг ще заспя
сън вечен!
Кой моята лира ще вземе тогаз?
Венец кой ще свие в най-скръбния час?
И кой ще заплаче над гроба ми с глас
сърдечен?
Ах, ето те, страж мой! Любезна луна!…
Изгряваш и тръгваш, над кръг светлина
въззета!…
Душата ми, нощна царица, мълчи,
отстъпил пред своите морни очи,
насън вече виждам сред ярки лъчи
поета.
И себе си виждам във този поет,
в човешки сърца или страсти поред
се вглеждам.
И мислите виждам, закътани там,
и цяла вселена мълчи като храм
и слуша как трепетни звуци едвам
нареждам.
И моята слава фанфарно звучи,
тълпата замира и пули очи
с боязън.
Но ето… умирам и лягам смирен,
засипан от пръст, от сълза оросен,
във гроб — с седемнайсет колони над мен
белязан.
Пред Феб появявам се, чуден певец.
И Феб на главата ми лавров венец
постави.
И нимфи край мене въртят хоровод
и Феб ме ласкае от синия свод;
пробуждам се — жалко! — кипя от живот
и здраве.