Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Стой!, 1879 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Рада Александрова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Спри! Каквато те виждам сега — такава остани завинаги в моята памет!
Последен вдъхновен звук се отрони от твоите устни — очите не блестят и не светят — те тъмнеят, натежали от щастие, блажени от съзнанието за онази красота, след която ти сякаш протягаш своите тържествуващи, своите изнурени ръце!
Каква светлина, по-тънка и чиста от слънчево сияние, се разля по твоето тяло, по най-малките гънки на твоята дреха?
Какъв бог със своя ласкав полъх отметна назад разпръснатите твои къдри?
Целувка свети още на побледнялото ти като мрамор чело!
Ето я — разкритата тайна, тайна на поезията, на живота, любовта! Ето го, ето го безсмъртието! Друго безсмъртие няма — и не е потребно. Ти си безсмъртна в това мигновение.
То ще отмине — и ти отново си стиска пепел, жена, дете… Ала какво те засяга! В това мигновение — ти се издигна, ти премина отвъд всичко преходно, временно. Това твое мигновение няма да свърши никога.
Спри! И ме направи участник в твоето безсмъртие, отрони в моята душа отблясък от твоята вечност!