Николай Огарьов
Език мой роден…

Език мой роден, живо слово,

от хубостта ти съм пленен.

Звучиш ту нежно, ту сурово

в сърцето ми, език свещен.

 

Когато в моя стих се взираш

с неясни букви и черти,

без формата му да разбираш,

пламенността му усети.

Той ще заглъхне в тишината

като случаен звук, но знам,

че е потребен на душата,

за да не чувствам, че съм сам.

 

И съм щастлив, когато мога,

в дома си тих уединен,

с възторг пред хубостта ти строга,

от благодарност вдъхновен,

ласкавостта ти да възпея

и тихата ти простота,

сълзата ти сърдечна — в нея

съчувствие и доброта

 

съзрях към мъката ми свята

за страдащата ми страна,

към правдата и свободата…

За светлата ти тишина,

за дружелюбното ти слово,

за кротката ти глъбина,

за всичко ново и не ново,

за ласкавата светлина

в затова, че без бодли е

безкористната ти любов,

като в храм колене да свие

пред теб синът ти е готов.