Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Памяти Рылеева, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Сред святите възпоминания

аз пазя и до днешен ден

годините на упования,

на жажда за дела и знания

и пръв написан стих от мен.

И в онова далечно време

във стройни бойни редове

настъпваше могъщо племе

и сееше прекрасно семе

из младите ни умове.

 

Момчета още — във ръцете

едно на друго с тайнствен глас

предавахме си стиховете

за свободата, в домовете

да ги четем до късен час.

След бунта със омраза дива

врагът наказваше със смърт.

Но във скръбта ни мълчалива

възпламна мисълта ни жива

и ни посочи верен път.

 

Рилеев бе ми светлината.

Той беше ми като баща

и името му на земята

за мене беше в тъмнината

завет, и доблест, и звезда.

Ще го изтръгнем из забвение

и в първия свободен миг

подрастващото поколение

ще възкреси със преклонение

многострадалния му лик.

 

Подгонени от ветровете,

вълните на Нева със лай

ще връхлетят връз бреговете

и ще съборят в миг конете

на Петър и на Николай.

Но жертвата му благородна

и през гърмящите вълни,

непомрачена и свободна —

светиня в паметта народна —

ще помнят идващите дни.

Край