Аполон Григориев
Сонети

1

Привет на теб, залязваща зорница,

привет, дете на ранната зора!

Ти — светлина, ти — лека божа птица,

не си на болния ми дух сестра.

 

Душата ми — тя в теб потърси жрица

на святи болки, жребийна игра,

в мечтите чудни с гордост на царица

пред мене детския ти лик изгря.

 

То беше сън… Прелистен е с насмешка

в романа на живота тъжен лист —

една непоправима нова грешка.

 

Но аз, дете, пред теб оставам чист!

Аз бях и жрец, аз бях пророк на бога

и — жертва сам — живях сред изнемога.

2

Спомни си — станеш ли недоверчива

към своя сън, към призрака крилат,

и по устата ти в неволен яд

змия-насмешка ще се заизвива!…

 

Спомни си ти човека с обич жива,

чиито думи, буйство и разврат

за теб били са; като роден брат

пред теб, невинен, пак да се разкрива.

 

Спомни си ти… Той вярва в оправдания,

от твойто бъдеще дочува зов

и знае, че ще му спестиш страдания,

 

че ти, макар родена за любов,

ще мразиш — както той — със страст дълбока

и ще си спомняш, в час на скръб, пророка.