Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Два сонета, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

1

Привет на теб, залязваща зорница,

привет, дете на ранната зора!

Ти — светлина, ти — лека божа птица,

не си на болния ми дух сестра.

 

Душата ми — тя в теб потърси жрица

на святи болки, жребийна игра,

в мечтите чудни с гордост на царица

пред мене детския ти лик изгря.

 

То беше сън… Прелистен е с насмешка

в романа на живота тъжен лист —

една непоправима нова грешка.

 

Но аз, дете, пред теб оставам чист!

Аз бях и жрец, аз бях пророк на бога

и — жертва сам — живях сред изнемога.

2

Спомни си — станеш ли недоверчива

към своя сън, към призрака крилат,

и по устата ти в неволен яд

змия-насмешка ще се заизвива!…

 

Спомни си ти човека с обич жива,

чиито думи, буйство и разврат

за теб били са; като роден брат

пред теб, невинен, пак да се разкрива.

 

Спомни си ти… Той вярва в оправдания,

от твойто бъдеще дочува зов

и знае, че ще му спестиш страдания,

 

че ти, макар родена за любов,

ще мразиш — както той — със страст дълбока

и ще си спомняш, в час на скръб, пророка.

Край