Алексей Колцов
Лес (Размисъл)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Лес (Дума), (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Защо шуми лесът вековен?

Какви ли млели има в него?

Нима в студеното му царство

разсъдък жив е спотаен?

 

О, дайте кон! С криле на птица

аз дебрите му ще обходя:

там в сън дълбок пошушва вятър

и красотата дива спи.

 

Зелената стихия вечна

е искала света да има,

но постепенно в сън заспива,

в необозрим, велик покой.

 

Понявга във нощта пустинна,

от вековете живи сенки

из дълбините му излизат —

на хората навяват страх.

 

Но щом на изток побелее,

те чезнат; върховете само

люлей мъглица и тъжовно

нощта все още си лежи.

 

Каква е тази дива тайна,

която тъй неосъзнато

душата към забрава тегли

и нова мисъл ражда пак?

 

Нима е туй духът ни вечен,

все още тъй неясен, който

величието си съзнава

във границите на смъртта?…

Край