Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Лес (Дума), 1839 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Алипиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Защо шуми лесът вековен?
Какви ли млели има в него?
Нима в студеното му царство
разсъдък жив е спотаен?
О, дайте кон! С криле на птица
аз дебрите му ще обходя:
там в сън дълбок пошушва вятър
и красотата дива спи.
Зелената стихия вечна
е искала света да има,
но постепенно в сън заспива,
в необозрим, велик покой.
Понявга във нощта пустинна,
от вековете живи сенки
из дълбините му излизат —
на хората навяват страх.
Но щом на изток побелее,
те чезнат; върховете само
люлей мъглица и тъжовно
нощта все още си лежи.
Каква е тази дива тайна,
която тъй неосъзнато
душата към забрава тегли
и нова мисъл ражда пак?
Нима е туй духът ни вечен,
все още тъй неясен, който
величието си съзнава
във границите на смъртта?…