Алексей Колцов
Първа песен на лудетината Кудрявич

Като хмел от радост

къдрите се вият;

веят се щастливо,

с грижи се не бият.

 

И през тях до днеска

гребен не минава:

храбростта юнашка

на масури става.

 

Не с пари, имоти —

с къдри се роди ти;

радости ще имаш —

в къдрите са скрити.

 

Що душата иска,

що земята дава,

щастие, печалби —

с къдри всичко става.

 

Само да се сетиш,

със шега, закачка,

тръснеш ли къдрици —

то стои на крачка.

 

Всичко те ще вземат,

те са вяра, сила;

и какво — за всичко

те са ти закрила.

 

Имаш ли къдрици,

има и надежди,

весело, на бяло

се чернеят вежди.

 

Затова тъй сладко

думите се леят,

от зори до залез

песнички се пеят.

 

А момите всичко

днес за тебе знаят;

къдрите сънуват,

мислят и гадаят.

 

Нека те се вият,

нека тънат в слава,

че със къдри, боже,

лесно се успява!

 

Няма трайни мъки

с къдри на главата!

Пей ти свойте песни,

момко, на земята!