Алексей Колцов
Земно щастие

Не онзи е щастлив, когото

страстта за злато покори —

съюзник станал би на злото,

продал би своя брат дори;

не онзи, който всяка нощ е

в кръга на хубави жени —

с глупаци другарува още,

беседи глупави цени,

а истината и доброто

на думи превъзнася той,

загубил своя сън, покой

в страха си жалък за среброто.

Не е щастлив, ако за слава

и за величие презре

владетел своята държава.

Народът му от глад ще мре,

а пренебрегвайки закона,

не чувайки плача и стона,

ни горестната му молба

за друга, по-добра съдба,

не се бои от бога, смята,

че няма за тирана грях,

и на бедняка от устата

отнема залъка без страх.

Не той, а онзи е блажен,

достоен, истински почтен,

когото щедрата природа

с душа, с ум, с чувство надари —

на щастието стига брода,

ако любов го озари.

И с чисти сълзи на очите

молитвени слова реди.

Посреща и изпраща дните

доволен в радост, твърд в беди.

Не се бои от клеветата.

За помощ щом дочуе зов

от своята родина свята —

да се пожертва е готов.

Макар да няма много, дава

на бедния от все сърце

и е щастлив — това издава

сияещото му лице.