Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
На смерть Гете, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Яви се и старецът славен смири

        очите орлови; спокойно

умря, че докрай всичко земно разкри

        и земното свърши достойно!

Над гроба сълзите защо да скърбят,

че черепа червеи ще наследят?

 

Угасна! Но той не лиши от привет

        тук нищо, под слънце живяло;

на всичко, що търси сърдечен ответ,

        сърцето се бе отзовало:

той с мисъл крилата обходи света,

намери предела й в безкрайността.

 

Духът му бе всичко узнал: върхове

        на мъдрост, изкуства блестящи,

легенди, заветите на векове,

        опора в епохи цъфтящи;

проникваше волно с мечтата си той

и в просяшка хижа, и в царски покой.

 

С природата дишаше във унисон:

        разбираше твойто шуртене,

поточе, речта на шумящия клон

        и хладната тръпка в треви замразени;

познаваше звездната книга добре,

говореше с него самото море.

 

От него ти бе разгадан, о, човек!

        И ако с живота ни земен

творецът стеснил е летящия век,

        и нищо не можем да вземем

в ковчега, то с гроба си свят на мъдрец

той би оправдал и самия творец.

 

И ако ни чака живот след смъртта,

        той, тука напълно отдъхнал

и щедро със звуците на песента

        навсякъде земното долу облъхнал,

с душа към предвечното ще полети

и земното горе не ще го смути.

Край