Евгений Баратински
Звезда

Звездите виж: на свода син,

        сред нощния покой,

край закръглената луна,

        горят в искрящ безброй.

 

Звездите виж: сред тях една

        най-мила считаш ти!

Защо? По-ранна ли е тя,

        по-ярко ли пламти?

 

О, не! Разлъчени души

        съгрява тя с лъчи:

и срещат се, сред синя вис,

        там техните очи.

 

Следи тя, видима едва,

        от звездния простор,

но с мисъл свети и в ответ —

        на взора праща взор.

 

От нея поглед в ясна нощ

        не свеждаме. Следим,

изпращаме я със очи

        по пътя в свода син

 

Избра ли си звезда и ти?

        Сред нощния покой

тъй много в синьото небе

        блещукат в светъл рой.

 

Суетна в любовта, не се

        за първата лови

и не най-светлата от тях

        ти своя назови.

 

Оная своя назови,

        що в звездния простор

гори със мисъл и в ответ

        на взора праща взор.