Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Метель, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Денят е светъл. Изведнъж

нахлува вятър с ярост дива,

със мокър сняг света покрива,

разшетва се нашир и длъж.

 

Небето ниско-ниско слиза,

изчезват въздух и земя

и облачните повесма

денят обличат в нощна риза.

 

В тъмата бие леден прах.

По пътя, в преспите навети,

застива всичко — и конете,

и файтонджиите край тях.

 

Тук нейде дух неръкотворен

политне с призрачни криле

или през снежното поле

премине пешеходец морен.

 

Там нейде тайнствено звънче

прозвънне, после по вратите

почука някой в мрачините,

та кучи лай си навлече.

 

Където и да тръгнеш — вредом

те срещне снежна самота.

Безлюден сякаш е света,

неузнаваем и неведом.

 

И само някой хищен враг

с очи широки, гладни свети

и дави в полунощ конете

край заледения овраг.

 

Простира се нощта безкрайно,

потъва в нея всеки звук.

Вълкът единствен идва тайно

сега — да види кой е тук…

Край