Денис Давидов
Песента на стария хусар

Где са миналите дни?

Где са верните хусари

с дружбата от младини,

сътрапезниците стари?

 

Дядовци, ще помня аз:

в кръг край огъня, с черпака

пиете до късен час

с носове блестящи в мрака.

 

Шапка на тила… Висят

сабя, чанта на бедрото.

Вместо на диван — седят

поизлегнати в сеното.

 

Стискат в зъбите лули

и мълчат… Какви юнаци!

Чезнат в пухкави мъгли

бакенбарди и мустаци.

 

Мълчаливо те димят,

и напиват се мъртвешки.

Щом надвие ги сънят —

и склонят челата тежки;

 

Но настъпи ли денят —

всеки с коня полетява.

Вихърът през дол и път,

плащовете им развява.

 

Пени коня здрав ездач,

святка сабята — не чака…

Стихва боят… И по здрач

пак раздвижва се черпака.

 

А сега — хусарски свят

все от лъскави контета

с дрехи като за парад —

валс танцува по паркета.

 

Младежта се промени.

Казват — младите по̀ знаят.

„Жомини“, та „Жомини“ —

а за водката нехаят.

 

Где са миналите дни?

Где сте истински хусари,

сътрапезници-другари,

с дружбата от младини?