Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Я памятник себе воздвиг нерукотворный…, 1836 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Аз си издигнах паметник неръкотворен,
той няма никога да обрасте с трева,
Александрийската колона, непокорен,
надмина, извисил глава.
Не, цял не ще умра — с душа в заветна лира
праха си надживял, запазил се от тлен,
ще бъда аз прочут, додето ме разбира
поне един поет след мен.
Из цяла Рус слуха за мене ще дочакат
и ще ме назоват на всеки жив език —
и горд славянски внук, и фин, и днес дивакът
тунгус, и степният калмик.
И дълго ще съм жив на хората в сърцата,
че чувства най-добри пробуждах с моя стих,
че в страшния ни век прославих Свободата
и падналите подкрепих.
Бъди, о, Музо, на всевишния послушна,
не искай ти венец, обидите презри,
хвалба и клевета посрещай равнодушна
и с глупавия не спори.