Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Не дай мне бог сойти с ума…, 1833 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Велчев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
От лудост да ме пази бог.
Ах, по-добре е труд жесток
и просешка торба!
Не че умът за мен е мил —
не, с него бих се разделил
без жал и без борба.
Да бях свободен, още днес
бих се зареял в някой лес,
където здрач трепти!
Бих пял и бих лудувал аз,
бих се опивал от екстаз
на пламенни мечти!
Бих слушал как вълни шумят,
щастлив бих гледал как блестят
пустинни небеса;
в полята волно бих летял
и като вихър побеснял
бих кършил дървеса…
Но да си луд на този свят,
то значи — чумав, прокълнат!
Заключен в мрачен склеп,
да си в окови, като звяр,
и да се трупат млад и стар,
за да се гаврят с теб.
А през нощта ще чувам аз
не славей, пеещ с ярък глас,
не шепот на бреза —
а скръбен вик на мой другар,
и груба реч на тъмничар,
и звън на железа.