Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Сонет (Суровый Дант…), 1830 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Стоян Бакърджиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Scorn not the sonnet, criticl[1]
Сам Данте не презираше сонета.
Петрарка в него цял се е излял.
И Ка̀моенш във своята несрета,
и Шекспир също тъй го е ценял.
И в наши дни пленява той поета.
А Уърдсуърт също беше го избрал
и чужд на всяка суета предвзета,
природата му стана идеал.
В Таврида, сред горите й чудесни,
Мицкевич във размерите му тесни
мечтите си заключи вдъхновен.
У нас не го познаваха момите,
когато хекзаметъра свещен
заради него Делвиг запокити.