Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Зимняя дорога, 1826 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Григор Ленков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Ясен лунен рог пробива
накълбената мъгла,
тъжна светлина разлива
върху тъжните поля.
В ширинето зимно, скучно
бързо тройката лети
и звънчето еднозвучно
уморително ехти.
С нещо родно ме облъхва
на коларя песента:
ту в сърдечна скръб заглъхва,
ту кипи от радост тя…
Нито огън, нито хижи.
Глухо, снежно… През степта
само стълб след стълб се ниже
с верстите край мен в нощта…
Скучно, тъжно… Утре, Нина,
ще се вгледам до захлас
в теб край топлата камина,
без да се нагледам аз.
Щом дванадесет удари,
с близките ще се простим
и ще ги изпратим ние,
но не ще се разделим.
Нина, тъжно е полето,
дреме старецът пред мен,
еднозвучно е звънчето,
месецът е замъглен.