Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Куда несетесь вы, крылатые станицы?…, 1837 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Янко Димов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Къде летите вий, разкрѝлени станици?
Към тези планини, где лавъри шумят,
към тези небеса, где реят се орлици
и в жарка синева крилете им пламтят?
И ний — на юг! А там бистреят небесата
и в розово гнездо положен е светът.
И нас, и нас натам ни води път.
Но няма лъч да осени душата
и мирти челото да украсят.
В затвора ще умрем! Но някой с памет жива
ще пита — нашта смърт с това ли е била
красива, че все пак не северна ела,
а южен кипарис със сянка ни покрива?
И с туй, че сетен дом навеки ни е дал
не омръзналия ров под сняг и вятър злостен,
а с младата ни кръв опръскан, сив чакъл
по урви и скали разхвърля наште кости…