Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Кн. М. Н. Волконской, 1829 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Бе край на сълзи и на скръб обречен,
на изток, дето ранните лъчи,
родени радостно от свода вечен,
не радваха страдалците очи;
там, дето въздухът кристално ясен
душеше всички в тяхната беда,
и кръгозорът светъл и прекрасен
измъчваше с копнеж за свобода.
В миг ангели от свода син слетяха
над страдащите в чуждата страна,
но своя дух небесен всички бяха
облекли в лека земна пелена.
Вестителки на тебе, провидение,
дойдоха като земни дъщери;
затворникът усмивка, утешение,
любов и мир душевен пак откри.
Те сядаха край тежката ограда
и вливаха небесните уста
на капки мед в гръдта, която страда…
летяха оттогава дни, лета;
затворниците, скърбите убили,
страхуваха се само от едно —
да не отлитнат ангелите мили,
оставили тук земното платно.