Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Луна, 1828 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Пак теб ли в тая тъмнина
следя от тъжната тъмница,
златисто грейнала луна,
творба на божата десница?
Чуй моя горестен привет,
среднощно стихнало светило!
Обичам твоя блясък блед:
душата ми си озарило.
Навярно днес не само аз —
затворник сред тегла, кошмари, —
навярно гледат в тоя час
към теб и моите другари!
Навярно спомнят си за мен!
С любов заспиват в мрака черен,
над тях, в съня им съкровен,
се спуска моят призрак верен,
и благославя ги… Но пак
зорницата — една и съща —
изгрява в утринния мрак
и моя образ в дим превръща.