Вилхелм Кюхелбекер
Към Ахатес

Ахатес, Ахатес! Ти чуваш ли глас,

зовящ ни към подвиг в съдбовния час?

        Мой пламенни друже, ела —

в свещения бой да развеем крила!

 

В кръвта ни изгрява бунтовна звезда,

мечтаем безсмъртие, чест, свобода,

        да, млади сме, смели, на път —

под стяг маратонски ни вика дългът!

 

Не! Не! Не оставам сега настрана,

затворен безчестно в покой, в тишина!

        Очаква ме сладостен бой

и падна ли — в бой ще съм паднал герой!

 

И ти като мен свободата цениш,

по нея копнееш, по нея гориш!

        Да тръгваме двама натам,

където въздига се нейният храм!

 

Сърца възвисени пулсират без страх.

Елада захвърля оковите в прах!

        Ахатес! Днес наште деди

зоват да съборим тегла и беди!

 

Презирай разкоша и сладката тлен,

ще грейне тържествено нашият ден,

        когато ще блесне във сеч

за нашто отечество нашият меч!

 

Тогава, щом гръм проехти в утринта,

ще свирне куршум, ще повярва света,

        че ние, две верни чеда,

очакваме истински теб, свобода!