Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
В защиту Поэта, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Две „аз“ се бореха у мек:

с бунтарски дух едното беше,

а към живот уединен

съперникът му се стремеше,

щастлив в покой и самота.

И няма да е справедлив

упрекващият с гняв поета,

че не е гражданин, в несрета

и в радост сам и мълчалив.

Светът не му харесва? Нека!

С мечти неднешни е, в пътека

необща нещо го влече.

Но в час на чувство вдъхновено

той всичко, досега таено,

в изкуството си съкровено

високо сам ще изрече.

И стиховете му звънливи

ще се предават, вечно живи,

от планини до брегове

и села, колиби, градове:

в дом на велможа и в палатка

на поход, в отдих нечий глас,

опит от музиката сладка,

ще буди пак печал у нас.

В дни на борба, на сеч жестока

те радост светла и дълбока

ще раждат в младите бойци,

покрити с лаврови венци.

За робите, от труд сломени,

по-лек ще е животът лих,

ако молитвите студени

възпламени сърдечен стих.

Не, упреци не заслужава

поетът, предпочел покой:

на словото живот придава

и музика, и мисъл той.

Край