Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Орел и куры, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

На красоти очите му да се любуват

        във ден, от слънце засиял,

                Орел летял

        и там, където мълнии стануват.

След полета в призвездния простор

за отдих Царят-птица кацнал на стобор.

Защо? Загадка любопитна!

        Капризни са царете не от днес:

или поискал на стобора да направи чест,

        или съвсем не правел царски жест,

        а просто нито дъб, нито скала гранитна

                наоколо съзрял.

        Щом малко постоял

на друг стобор, Орелът прелетял.

        Това видяла качулата Квачка

        и тъй на своята кума рекла:

        „Приказват само — орлови крила!

Подобен полет и за мене е играчка.

                Ако река, без много зор

        ще литна от един на друг стобор.

        Не бива да сме занапред глупачки,

        да гледаме орлите със захлас —

не са те с нищо повече от нас;

        нали видяхме ти и аз,

че те летят по-ниско и от квачки.“

Орелът, от брътвежа отегчен,

й казал: „Права си, но не съвсем.

Прелитат и по-ниско от кокошките орлите,

но никога кокошки не ще стигнат висините!“

* * *

        Ако талантите оценяш ти,

за слабостите време не губи напразно;

усещайки кое у тях е силно и прекрасно,

вникни в различните ни висоти!

Край